насерете

Речник на българския език

1. насерете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

насерете е производна форма на насера (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. насерете — повелително наклонение, мн. ч.

насерете е производна форма на насера (повелително наклонение, мн. ч.).