населите

Речник на българския език

1. населите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

населите е производна форма на населя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. населите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

населите е производна форма на насея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

3. населите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

населите е производна форма на насея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).