насели

Речник на българския език

1. насели — сег. вр., 3 л., ед. ч.

насели е производна форма на населя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. насели — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

насели е производна форма на населя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. насели — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

насели е производна форма на населя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. насели — повелително наклонение, ед. ч.

насели е производна форма на населя (повелително наклонение, ед. ч.).

5. насели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

насели е производна форма на насея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

6. насели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

насели е производна форма на насея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

7. насели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

насели е производна форма на насея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

8. насели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

насели е производна форма на насея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).