насвирил

Речник на българския език

1. насвирил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

насвирил е производна форма на насвиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. насвирил — мин. деят. св. прич. м. р.

насвирил е производна форма на насвиря (мин. деят. св. прич. м. р.).