наръсило

Речник на българския език

1. наръсило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наръсило е производна форма на наръся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наръсило — мин. деят. св. прич. ср. р.

наръсило е производна форма на наръся (мин. деят. св. прич. ср. р.).