наръсел

Речник на българския език

1. наръсел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наръсел е производна форма на наръся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наръсел — мин. деят. несв. прич. м. р.

наръсел е производна форма на наръся (мин. деят. несв. прич. м. р.).