наръсва

Речник на българския език

1. наръсва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

наръсва е производна форма на наръсвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. наръсва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

наръсва е производна форма на наръсвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. наръсва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

наръсва е производна форма на наръсвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).