наръгало

Речник на българския език

1. наръгало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наръгало е производна форма на наръгам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наръгало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наръгало е производна форма на наръгам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. наръгало — мин. деят. св. прич. ср. р.

наръгало е производна форма на наръгам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. наръгало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наръгало е производна форма на наръгам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).