нарушил

Речник на българския език

1. нарушил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нарушил е производна форма на наруша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нарушил — мин. деят. св. прич. м. р.

нарушил е производна форма на наруша (мин. деят. св. прич. м. р.).