нарояло

Речник на българския език

1. нарояло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нарояло е производна форма на нароя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нарояло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

нарояло е производна форма на нароя се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).