нароявали

Речник на българския език

1. нароявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

нароявали е производна форма на нароявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. нароявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

нароявали е производна форма на нароявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. нароявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

нароявали е производна форма на нароявам се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. нароявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

нароявали е производна форма на нароявам се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).