нароявала

Речник на българския език

1. нароявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

нароявала е производна форма на нароявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. нароявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

нароявала е производна форма на нароявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. нароявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

нароявала е производна форма на нароявам се (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. нароявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

нароявала е производна форма на нароявам се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).