нароява

Речник на българския език

1. нароява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

нароява е производна форма на нароявам се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. нароява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

нароява е производна форма на нароявам се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. нароява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

нароява е производна форма на нароявам се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).