нарочвах

Речник на българския език

1. нарочвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

нарочвах е производна форма на нарочвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. нарочвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

нарочвах е производна форма на нарочвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).