наронили

Речник на българския език

1. наронили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

наронили е производна форма на нароня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наронили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

наронили е производна форма на нароня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).