нароил съм

Речник на българския език

1. нароил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

нароил съм е производна форма на нароя се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. нароил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

нароил съм е производна форма на нароя се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).