нароил си

Речник на българския език

1. нароил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

нароил си е производна форма на нароя се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. нароил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

нароил си е производна форма на нароя се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).