нароил е

Речник на българския език

1. нароил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нароил е е производна форма на нароя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нароил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нароил е е производна форма на нароя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).