нароило

Речник на българския език

1. нароило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нароило е производна форма на нароя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нароило — мин. деят. св. прич. ср. р.

нароило е производна форма на нароя се (мин. деят. св. прич. ср. р.).