нароили

Речник на българския език

1. нароили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

нароили е производна форма на нароя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. нароили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

нароили е производна форма на нароя се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).