нароил

Речник на българския език

1. нароил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нароил е производна форма на нароя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нароил — мин. деят. св. прич. м. р.

нароил е производна форма на нароя се (мин. деят. св. прич. м. р.).