нарои

Речник на българския език

1. нарои — сег. вр., 3 л., ед. ч.

нарои е производна форма на нароя се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. нарои — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

нарои е производна форма на нароя се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. нарои — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

нарои е производна форма на нароя се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).