наритваха

Речник на българския език

1. наритваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

наритваха е производна форма на наритвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наритваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

наритваха е производна форма на наритвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).