наритахте

Речник на българския език

1. наритахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

наритахте е производна форма на наритам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. наритахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

наритахте е производна форма на наритам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).