нареждало

Речник на българския език

1. нареждало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нареждало е производна форма на нареждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нареждало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нареждало е производна форма на нареждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. нареждало — мин. деят. св. прич. ср. р.

нареждало е производна форма на нареждам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. нареждало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

нареждало е производна форма на нареждам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).