наревавахте

Речник на българския език

1. наревавахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

наревавахте е производна форма на наревавам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. наревавахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

наревавахте е производна форма на наревавам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).