нарахатуваха

Речник на българския език

1. нарахатуваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

нарахатуваха е производна форма на нарахатувам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. нарахатуваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

нарахатуваха е производна форма на нарахатувам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).