наранило

Речник на българския език

1. наранило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наранило е производна форма на нараня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наранило — мин. деят. св. прич. ср. р.

наранило е производна форма на нараня (мин. деят. св. прич. ср. р.).