нарамил съм

Речник на българския език

1. нарамил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

нарамил съм е производна форма на нарамя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. нарамил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

нарамил съм е производна форма на нарамя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).