нарамил
1.
нарамил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
нарамил
е производна форма
на нарамя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
нарамил —
мин. деят. св. прич. м. р.
нарамил
е производна форма
на нарамя (мин. деят. св. прич. м. р.).