напяло

Речник на българския език

1. напяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напяло е производна форма на напея се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. напяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

напяло е производна форма на напея се (мин. деят. св. прич. ср. р.).