напявало

Речник на българския език

1. напявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напявало е производна форма на напявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. напявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напявало е производна форма на напявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. напявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

напявало е производна форма на напявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. напявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

напявало е производна форма на напявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).