напъчило е

Речник на българския език

1. напъчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напъчило е е производна форма на напъча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. напъчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напъчило е е производна форма на напъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).