напътствувал

Речник на българския език

1. напътствувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напътствувал е производна форма на напътствувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напътствувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напътствувал е производна форма на напътствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. напътствувал — мин. деят. св. прич. м. р.

напътствувал е производна форма на напътствувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. напътствувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

напътствувал е производна форма на напътствувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).