напътил си

Речник на българския език

1. напътил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

напътил си е производна форма на напътя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. напътил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

напътил си е производна форма на напътя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).