напътило е

Речник на българския език

1. напътило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напътило е е производна форма на напътя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. напътило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напътило е е производна форма на напътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).