напътили

1. напътили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

напътили е производна форма на напътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

напътили е производна форма на напътя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).