напътила
1.
напътила —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.
напътила
е производна форма
на напътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).
2.
напътила —
мин. деят. св. прич. ж. р.
напътила
е производна форма
на напътя (мин. деят. св. прич. ж. р.).