напъти

Речник на българския език

1. напъти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

напъти е производна форма на напътя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. напъти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

напъти е производна форма на напътя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. напъти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

напъти е производна форма на напътя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. напъти — повелително наклонение, ед. ч.

напъти е производна форма на напътя (повелително наклонение, ед. ч.).