напътеше

Речник на българския език

1. напътеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

напътеше е производна форма на напътя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. напътеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

напътеше е производна форма на напътя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).