напътело
1.
напътело —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
напътело
е производна форма
на напътя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
напътело —
мин. деят. несв. прич. ср. р.
напътело
е производна форма
на напътя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).