напътели

Речник на българския език

1. напътели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

напътели е производна форма на напътя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. напътели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

напътели е производна форма на напътя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).