напътела

Речник на българския език

1. напътела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

напътела е производна форма на напътя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. напътела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

напътела е производна форма на напътя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).