напътвахте

Речник на българския език

1. напътвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

напътвахте е производна форма на напътвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. напътвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

напътвахте е производна форма на напътвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).