напътваха

Речник на българския език

1. напътваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

напътваха е производна форма на напътвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. напътваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

напътваха е производна форма на напътвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).