напътвах

Речник на българския език

1. напътвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

напътвах е производна форма на напътвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. напътвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

напътвах е производна форма на напътвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).