напътвал е

Речник на българския език

1. напътвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напътвал е е производна форма на напътвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напътвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напътвал е е производна форма на напътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. напътвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напътвал е е производна форма на напътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).