напътвало

Речник на българския език

1. напътвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напътвало е производна форма на напътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. напътвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напътвало е производна форма на напътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. напътвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

напътвало е производна форма на напътвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. напътвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

напътвало е производна форма на напътвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).