напъстрил

Речник на българския език

1. напъстрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напъстрил е производна форма на напъстря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напъстрил — мин. деят. св. прич. м. р.

напъстрил е производна форма на напъстря (мин. деят. св. прич. м. р.).