напъстрело

Речник на българския език

1. напъстрело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напъстрело е производна форма на напъстря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. напъстрело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

напъстрело е производна форма на напъстря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).